Здравейте!
Това е първият ми постинг в първия ми блог и ми е малко трудно да започна моето писане, все пак всяко начало е трудно :) Преди не смятах, че ми е нужно да имам елктронен дневник, та аз дори като дете нямах и книжен. Е, вярно веднъж се пробвах да си направя, но постоянството и желанието да пиша в него бързо ме напускаха...поради ред причини. Реших с този първи постинг да се представя. Предвид обстоятелството, че за сега само аз си чета блога и всичко което напиша ще е насочено  най-вече към мен самия, реших да се представя такъв какъвто всъщност съм от гледна точка на моя характер, моите мечти и моите идеали. В интерес на истината, човек никога не представя пред другите истинската си същност, а напротив създаваме си маски. С някои от тях искаме да се харесаме, с други искаме да сплашим обкръжението ни и да се дистанцираме. Аз също прибягвам до такива методи, но ми е трудно да си го призная и съм сигурен, че и с другите е така. Страхува ме се, че така ще бъдем по уязвими пред нашите съперници, но всъщност така понякога заблуждаваме и себе си. Аз често тръгвам по един път на разитие без да съм осъзнал, че съм взел със себе си неподходящите дисаги. Перефразирайки тази невероятна метафора, която току що измислих искам да кажа, че това което е вътре в нас (чувства, увуруност, борбеност и т.н.) си има точна определена цел, точно определен житейски път, които му дават възможност да се развие. Въпросът е да открием нашето призвание. Една от причините да създам този блог е именно желанието ми да утвърдя себе си и да намеря правилния път. Надявам се, че разговаряйки с мен самия, ще намеря отговор на въпроси натрупали се в съзнанието ми, а може и вие да откриете някоя истина за себе си :)
Този първи постинг ме затрудни. Под затрудни имам предвид: замислено взиране през прозореца, неконтролируема емоция, размисли, но и малко удоволетворине. Всъщност тези презнаци на интелектуално разсеяност ме спохождат постоянно, само че сега намерих начин да ги комплектовам и насоча, я май намерих правилната посока! В момента искам да кажа толкова неща, че е по-добре да замълча и да я карам по полека, че да не спукам някоя гума по все още неотъпкания път на моето изповедание.
Ех, тези метафори!

Успех в начинанието.Надявам се в твоя блог да чета интересни неща.Аз съм все още от анонимните и имам желание да последвам твоя пример,но все още ми липсва кураж. Катя

Сигурен съм, че ще намериш кураж. Той е някъде в теб само го повикай ;)

Пожелавам ти да ти е приятно, когато седнеш пред монитора. Аз лично винаги пиша неща, които ме вълнуват и за които сама не мога да намеря разрешение. Когато ги напиша и ги изпратя в безкрайното анонимно пространство като че ли ми олеква. Знам, че когато пиша съм си самата аз. Не ме интересува кой как ще ме приеме!

Здравей! Днес се запознах със сайта ти и дори изпратих 2 коментара. Вчечатлена съм от стила ти на писане. И аз преди време пишех разкази, но спрях по ред причини. Все повече се замислям да подновя писането им. Искам да те помоля да качиш повече твои разкази, защото наистина си заслужава човек да ги прочете!
Поздрави

Благодаря за комлимента! Всъщност тук има само 1 разказ, а останалото е импресия измислена на момента :) Но предполагам, че ще кача още някои. Радвам се, че ти харесват моите размишления.

Моля ви обадете се
на редактора на приложението за литература
"Пегас"
borys@duma.bg
GSM: 0885799486