Потънал в мисли пътувах днес в автобуса. (Всъщност установих, че доста пътувам.) Слънчевите лъчи проникваха през  прашния прозорец и  се заиграваха с клепачите ми.  Усещах, че нещо ме следи. Бяга около автобуса, крие се зад дървета, коли. Не можех да го видя, но го усещах.
               Дали това не е доброто? В този свят на толкова мъка все трябва да има добро. И май наистина така беше.  Следваше ме тази добрина, бягаше след мен, искаше да ме направи по-добър. Движехме се все по-бързо и по-бързо, слънчевите лъчи направо подскачаха от сянка на сянка. И тогава прозрях!
               Знаете го онзи сиромах дето пътува все по теля да търси бялата лястовичка, от разказа "По жицата" на Йордан Йовков. И тоя човек като всички нас пътува и вози в каруцата си едно болно момиче, както и ние носим в сърцата си по една болна мисъл. Пътува торлакът и след него оттекват думите на Моканина: "Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!" Не влага ли в тези думи Йовков друг смисъл, нещо което сами трябва да се досетим? Приемаме тези думи с примирение. Съчувстваме на болното момиче, на угрижения сиромах, но не правим нищо повече! Дори подсъзнателно се убеждаваме, че такава бяла лястовица наистина няма! Ами ако има? Ако си представим, че след време сиромахът  се появи отново иззад баира, но този път весел, а в колата му ще се усмихва, в прегръдките на майка си, красивото девойче и отдалече торлакът ще вика: "Моканино-о-о, намерих я-я-я!!! Намерих я тая бяла лястовица". Тогава Моканинът ще погледне към небето и ще се усмихне...
              Бяга доброто около нас, само трябва да повярваме че го има и то ще ни се разкрие и тогава скачаме от автобуса и...
                О, пак станало полунощ! Трябва да ставам довършете ми мисълта вие.

Знам го със сигурност-доброто съществува.Понякога когато съм особено черногледа започвам да броя добрите хора около мен.Обикновено са около5-6 човека на първо четене.Това не е малко нали?И отново съм оптимист.Важното е да не се предадеш и да преминеш в лагера на озлобените.Доброто трябва да надделее. Катя