Прочетен: 1458 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2009 11:47
Влизам във виртуалния парк и се насочвам към първото пънче. Качвам се. Изправям гордо рамене изчаквам вятърът да разнесе захвърлените опаковки от вафли и чипс по земята и да спре да духа в очите ми. Около мен все още няма никой, но знам, че вие сте в парка и чакате да ви спечеля с думи. Поемам дълбоко въздух и започвам:
НаРЕД ли съм? Избрах да остана в страна, в която всеки вярва в доброто и благоденствието, но не смята, че те са нещо, което ще му се случи скоро. Поради това черногледството става първото нещо, с което се събуждаме сутрин, но за разлика от кафето то не ободрява. Пием по една студена вода, а някои пушат и по цигара, но в парка или в близката градинка, за да ни забележат и отиваме пак да браним достойнството на родината и нашето собствено. Обесняват ни, че когато ни дойде времето или по скоро РЕДът ще получим това което искаме. Иронията е, че докато ние чакаме ред на опашката, за да декларираме ежегодните си финансови облекчения, някои отдавна е минал през всички гишета и е въдворил „ред”. А докато ние си чакаме, боклука се трупа и се радва на вниманието на светкавици и обективи. Някои искаха да го изметат, но в последствие се оказа, че са говорили метафорично. Всъщност всичко е една метафора на съществуването и за да стане картината по цветна прибавяме и гротеска, за да ни е весело. В крайна сметка, защо пък да не се забавляваме заедно с много известните хора. Те ни разсмиват ние им плащаме за удоволствието и ако случайно реалитито е прекъснато, защото антената е паднала от силния вятър, на помощ идва супер герой с шапка, на кято пише „NYPD”. Няма значени какво означава абревиатурата, важното е да хваща окото. На този принцип са и други супер герои от родния ни митологичен пантеон... А, ТАКА! Какво ни остава сега освен да грабнем по един голям антикризисен чипс със 20% гратис съдържание и да наблюдаваме с интерес.
НаРЕД ли съм? Сигурно и това ще стане, но трябва първо да сменя реалитито или по скоро да променя честотата на нагласата си за това какво искам да ми се случи в живота. Трябва да помисля какво мога да променя или подобря първо със собствени средства и после с обща помощ. Трябва най - сетне да сменя маршрута, да избегна задръстването и да си свърша работата навреме. Трябва да призная грешките си и да приема последствията и санкциите от тях. Трябва да се няуча да преценявам кое мога да усмивам и към какво да се отнасям със сериозност и отговорност.
Избрах да остана в страна, която някои политици наричат малка, като всъщност визират собствените си възможности. Малко ни е достойнството (нямам предвид вулгарния смисъл) и ако това е признак за комплексираност нека вместо национален омбудсман назначим национален психолог, защото аз отказвам да ми връзват ръцете и налагат усмирителна риза хора, които не хигиенизират собственото си съзнание, а и мръсните си ръце. Оставам тук и това е моят план, защото вярвам, че доброто ще се случи!
