КЪС(Н)И РАЗКАЗИ

Да се чете вечер, преди лягане!

Преди употреба прочетете заглавието!

Когато прозорецът не трябва да се отваря      

   Тази вечер Витоша е буйна. Ветровете и се спуснаха яростно по Боянския водопад,  разкъсаха пъстрата и перелина и я понесоха над града. Зафучаха по студените булеварди и пълниха с прах очите на пешеходците. Планината им бе заръчала да заслепят хората, задето я бяха забравили и вече цяла есен тя се чувстваше самотна. Чувах разярения шепот на ветровете, който се всмукваше в стаята през пролуките на дограмата. Заплашваха ме, искаха да ги пусна. Не исках да бъда заслепен и не им позволих да влязат.

     Тази вечер над града премина падаща звезда. Тя остана невидима за заслепените очи на хората. Аз обаче я видях. Пожелах си напролет пак да се разходя по живописните поляни на Витоша. Звездата премигна и се изгуби иззад облечените в лунен тюл върхове на планината.

       Ветровете утихнаха...